| След
няколко дни тук ще има снимкиот събитието! |
И така, след дълго очакване
най-сетне сезонът беше открит!
На 26.11.1999г-Петък, Момчи и Геша от БАССЕС оставиха
първи следи в пръхкавия снежец на "Вододайна
Зона".
Как се зароди идеята е ясно- малкото паднал сняг
веднага разпали у нас желанието да покараме. А
кристално синьото небе над Витоша в 7 сутринта не
ни и остави шанс да се откажем. Метнахме се в "Трабантухата",
надухме си "Blood Shugar..." и поехме нагоре по
заснежения път. Първи поднасяния, първи спомени
за отминали дни из планините...Гледката горе беше
една от най-невероятните, които някога съм виждал
- заскрежени дървета, искящ сняг и всичко това на
фона на ярко синьото небе. На всичкото отгор и не
духаше вятър.
Набързо закачихме ските на раниците и поехме по
стената. За нещастие точно като стигнахме
първата тераска на заека и "Романа" завъртя.
Та ето ти сега дилема- да се върнем и да се качим
на него или да проължаваме със свежа крачка. За
щастие Чавдар от чайната на Черни връх мина и ни
"светна", че просто свалят някакъв войник, на
който горе не му понесло...И така, продължихме. За
около половин час стигнахме до "Вододайна",
сложихме обувките и ските и поехме по
заснежената трева. За щастие на самата "Вододайна"
бате "Ветро" беше си свършил работата и
имаше бая навят снежец. И от там нататък - "кеф
голем". Минута две катерене и награда от 5-6
завоя. А снега си го биваше - добра основа с 15-на см.
пръхкавичко отгоре. Направо не ни се тръгваше,
ама к'во да се праи' - имах час за зъболекар. Та
поехме ние надолу и изведнъж кой да срещнем на
"Зелената" - Ясен (приятел планинар и
надяваме се бъдещ скоир) с една англичанка. От
дума на дума стана ясно, че апаратчето им няма
батерии. Та аз нали съм си добра душа( а и исках да
се изщрака филма по-бързо) и им оставих моя. Е да,
ама 20 мин. по-касно се сетих, че с апарата съм
оставил и ключовете за колата у Яшо. Трабанта
лесно го отворихме а и Геша се прояви като добър
жичкаджия и бързо го запали, но някак си не ми се
щеше да трошим блокировката на волана. Та си
изчакахме двойката туристи да слязат отгоре и да
ни връчат ключовете. Е, имаше и покрай тази работа
истории, ама да не ставам прекалено подробен.
Поне направихме шоу на англичанката. Никога не
беше се возила в Трабант и й беше адски весело да
гледа как Геша постоянно стърже лед от
вътрешността на прозорците и приглася на
касетофона...А като й обясних, че колата в момента
се пали само с кабели а ключа е за параван и стана
още по-весело... Зъболекаря естествено го
изтървах.... |